„ERUPTING“
„Защото болката е по-болезнена, ако е мълчалива“
Джовани Пасколи – Nuovi Poemetti (1909) – от „Il prigioniero“
Съвременното общество, смело и непредсказуемо, възвестяващо значими и бързи промени, проповядващо случайни цели и неочаквани страдания, все повече и по-бързо се насища с чувства, които се сливат в това, което всички ние познаваме като разсеяност или празнота, една от конститутивните фази на колективния живот. Несъмнено последствие от всичко това е патологизацията на гнева, излишен и внезапен чувствен взрив, характеризиран с неизбежна тревога – сигнал, че нещо не върви в правилната посока.
По този въпрос Аристотел в своя трактат по етика, озаглавен „Никомахова етика“, вероятно посветен на баща му Никомах, твърди, че добродетелта винаги е баланс между излишък и недостиг, подчертавайки, че всяка добродетел и всеки порок не са нито изцяло добри, нито лоши, а са въпрос на симетрична хармония. Това важи и за гнева. Гневът не е лош по своята същност, но напълно зависи от човешкото действие, като се има предвид, че „състоянието“ не е достатъчно, а „дейността“ също е необходима – по-конкретно под формата на сила и действие. И така, гневът, емблематичната проява на дълбоко лично и вътрешно страдание, става най-непосредственият отговор на отсъствието на тази идея за „пълно“ щастие.
Следователно, единствено като преминем през този труден кръстопът, белязан от катарзисни цели, можем да осигурим нова форма на баланс за себе си. На базата на тези предположения, „ERUPTING“, в опит да насочи неудържимостта на бездънната болка към нежността и красотата, се основава на аристотеловата аксиома, че „да се ядосаш е лесно, всеки може да го направи, но съвсем не е лесно и, най-вече, не за всеки, да се ядосаш на правилния човек, в правилното количество, по правилния начин, в правилното време и за правилната причина“.
Още повече, според философа Емил Чоран, „ERUPTING“ говори открито на всички, които се изправят „пред свят, обединен в грубото и ужасното“, на всички нас, които „имаме феномена в кръвта си“, които се раждаме вече „в трепет на видимото“ и за които всяка стратегия, насочена към „освобождаване от себе си и от всичко“, включва добродетелите на проницателност, грижа и пробуждане. Така „за да станем безполезни, трябва да отрежем корените си, да станем метафизически чужди“. В този момент е неизбежно да се запитаме: „Днес кой се интересува от душата?“ Следва един възможен и силно желан процес на умиротворение, който, подпомаган от движение, тласка емоциите до точка на безвъзвратност, която завършва с експлозия; търсене на баланс, който избягва насилието, но обработва определени емоционални състояния, привеждайки ги в един благоприятен и освобождаващ поток.
В този смел опит за изследване на човешките емоции, мултидисциплинарната българска танцова група Karakashyan & Artists си сътрудничи с Фондация „Il Bottone“, като заедно проникват в комплексността на психичното здраве и обработката на гнева чрез пърформанс и изложба, озаглавени „ERUPTING“. Пърформансът включва четирима танцьори, които се изправят пред различните нюанси и изрази на гняв, рисувайки с телата си, вместо с четки, за да материализират въплъщението на самия гняв, пренасяйки го върху празни платна. Докато се извиват, те спонтанно хвърлят боя на платната, оставят следи, които образуват ярки и оригинални произведения, свидетелстващи за ефимерната природа на нашите емоции. Всяко движение става неповторим, страстен и живописен жест, дефиниращ този вътрешен бунт, който се оказва нематериален.
Karakashyan & Artists, известни с ангажиращите си авангардни продукции, прегръщащи красотата на интимното и вътрешното, канят публиката да се потопи в пулсиращата енергия на този пърформанс. Като преплитат присъщите на танца и визуалните изкуства сили, те създават убедителен наратив, който подканва зрителите към откровено участие в диалога за важността на признаването и разбирането на сложността на артикулираните човешки емоции.
Доменико де Кирико
