Изложбата „Квартет за края на времето“ на Николай Константинов е вдъхновена от едноименната композиция на Оливие Месиан – създадена в плен, но все пак простираща се отвъд времето. Видео инсталации и скулптури, изработени от контейнери, облечени в традиционни български бродерични мотиви, се преплитат в съвременна визуална партитура, изследваща идентичността, границите и паметта.
В този визуален квартет на XXI век, Николай Константинов говори за края не като катастрофа, а като състояние на пределност – на духа, на материята, на времето. и в този предел се появява възможност: за съзерцание, за отказ от притежание, за ново начало отвъд шума на съвременността.
Във видеата са изобразени кадри от брега на море, в мигове на прилив и отлив, ден и нощ, летящи чайки- създават съзерцателна среща с безвремието. Този пейзаж –вечен и непоклатим – напомня за космичната перспектива на Месиан, но и за ритъмът, който се отказва от метронома, а звукът се превръща в молитва.
