„Хей, аз съм протеже на музи, с които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии – за принца и за свободата“. Тази строфа от стихотворението „Чернова за писмо до любимия“ на покойната Миряна Башева, макар и променено за нуждите на изложбата се превърна в основно вдъхновение при създаването на произведенията. Творбата на поетесата предлага явна и толкова актуална днес, директна феминистична тема, при която жената не е преценена само от гледна точка на мъжа, а е обърната към себе си. И въпреки това внушение изложбата не предлага убеждението, че женската сила не се нуждае от нищо друго освен себе си. Също така не се отрича и мъжа в цялата картинка, но се набляга на освобождението. Идеите за освобождениe от мъжа и обявяването на „единствеността“ на женския пол са преосмислени и преработени от мен като мъж и като автор на изложбата. Енергията на този така важен момент от стихотворението насочих към себе си за да извлека собствена проблематичност. В представените картини, скулптури, рисунки и колажи извеждам смислите на битието от живото човешко взаимодействие за да се наложат в действителността ни, стигайки до директния отказ от нея. В същата тази действителност, в която най-добрите ми илюзии са приели най-разнообразни и екзотични, културни, и етнически форми, съчетани с популярни въздействия от консуматорския ни свят, се оформя облика на т.нар. музи. Това не са единствено мои илюзии за свобода, равенство на половете и вероизповеданията, с които живеем, а оказва се живеят във всеки от нас, съответно и музите са общи…
Датата на откриването не е случайно избрана да е на първи април, въпреки че поднесените теми, съвсем не са шега, Ви представям изложба с подобаваща за стила ми доза хумор и самоирония. До 24 април на втория етаж в пространството на галерията ще имате възможност да се убедите в истинността на музите, които в тъмно съзаклятие се превръщат в най-добрите ни илюзии.
Калоян Илиев – Кокимото
