Изложбата ще бъде показана в галерия ONE в периода 9 – 31 юли и включва четирима български автори, представители на различни артистични жанрове и групи, които освен като творци са представени и като авторитети в областта на историята и художествена критика. Използвайки характерни за тяхната сфера техники и медии: видео арт и документация, плакат, фотография, мода и прочее, те визуализират и текстуализират конкретен период от българското изкуство, създавайки оригинален контекст под формата на „родословното дърво“. Проучванията им са обосновани на исторически факти, но пречупени през личния опит и участие в историческите процеси. В Тазгодишното издание представя Албена Михайлова – Бенджи, Лиляна Караджова, Мариела Гемишева и Ненко Атанасов.
второ издание
Автори
Албена Михайлова – Бенджи
Лиляна Караджова
Мариела Гемишева
Ненко Атанасов
Куратор Гергана Мудова
Куратор
Гергана Мудова
Инсталацията на Мариела Гемишева Колекция от жени представя документация, част от която вече архивна, и важни обекти, които илюстрират една от фундаменталните идеи в работата ми като художник и дизайнер още от 80-те години на XX век: „да рисувам с живи хора“. Работата на Гемишева визуализира страстта й да работи с много хора, много различни помежду си, но основно жени: изкуствоведки и кураторки, журналистки, моделки, фотографки, конструктор-моделиерки, студентки, стилистки… Изобщо всякакви дамски и не толкова дамски професии. Документите присъстват като процес, а обектите като образи – моменти от едно продължаващо арт действие. „Това е идеята – да създам или поне за момент да организирам съвършената за мен Колекция от жени. И тук модата се появи съвсем естествено и логично като основна медия; феноменалната способност на модата да изобразява в действие се превърна в основно средство в действията ми като художник и дизайнер.“ Основен сегмент от инсталацията е модният пърформанс на Мариела Гемишева Fashion fire oт 2003.
Родословие на българския театрален плакат на Ненко Атанасов отбелязва и пресича хронологично някои от значимите художници в българския театрален плакат. Започвайки от учителите и пионерите в създаването на неговата художествена форма и същност през 60-те години на миналия век, стигайки чак до днес. Това своеобразно картотекиране е субективна панорама от имена на художници, оставили следа в най-атрактивния и съдържателен жанр в изкуството на плаката. Смисълът на тази гледна точка е да дистанцира зрителя от въздействието на конкретната творба, като фокусира вниманието му върху личния подпис на плакатиста. По този начин подредените автографи се трансформират в произведения-кадри, символизиращи поредността, влиянието и взаимовръзката между различните генерации автори.
Инсталацията на Лиляна Караджова „Алтернативната фотография в България“ представя автори, които използват радикален език, за да противодействат на масовите тенденции. Алтернативната фотография се заражда през 80-те години на XX век като реакция срещу естетическия конформизъм в комерсиалния сектор и по-късно се развива като бунт срещу масовата фотография, която неглижира историята на медията и налага снимки със съмнителни качества. Институционално независимите фотографи и визуални артисти противодействат на обезличаването на фотографското, като използват сложни фотографски процеси, които интерпретират със съвременен подход. Лиляна Караджова заснема техни портрети и ги кани да създадат художествена интерпретация на своите взаимодействия. Участват, Ванеса Лу, Велин Заячки, Венета Тилева, Владислав Лепоев, Калин Костов, Никола Дюлгяров, Радостин Седевчев, Райна Власковска, Станка Цонкова – Уша.
Сънувах, че ме има
„Когато заговорим за съвременно изкуство в България, винаги се обръщаме към архивите. За какво става дума – за изкуство на днешния ден или за изкуството на миналия ден?“ Представянето на Албена Михайлова – Бенджи Сънувах, че ме има разказва за артистичните процеси от 1989г. до съвремието. Бенджи събира някои (арте) факти, с които е свързана професионално и много лично, структурира хронологично и подплатява с документален материал моменти от историята на РЪБ, със завой към днешния ден – до група Жените на Ръба, защото голяма част от архивите на групите се съхраняват при нея.
Проектът е организиран от фондация Мусиз и финансиран по програма „Култура“ на Столична община 2020.
Първото издание на изложбата е по идея на Иван Мудов и Десислава Димова.
За авторите
Албена Михайлова – Бенджи е художник и съосновател на пловдивската група РЪБ, станала легендарна с неконвенционалния си маниер. Преподавала е в гимназията за сценични и екранни изкуства в Пловдив. Албена Михайлова – Бенджи живее в Швейцария, откъдето организира обмен на художници, проекти и фестивали между двете държави.
Д-р Лиляна Караджова е фотограф, философ, доктор по изкуствознание и изобразително изкуство, преподавател в НХА и НБУ и дългогодишен автор на списание L’Europeo.
Д-р Ненко Атанасов е главен асистент в катедра „Плакат и визуална комуникация“ в НХА и доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства. Член на ръководството на секция „Графичен дизайн“ в Съюза на българските художници, както и член на управителния съвет на Камарата на дизайнерите в България.
Доц. д-р Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в специалност Мода към НХА. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. Провокацията е съществен елемент в нейните работи, като превръща ограниченията в предимства.
