DA FEST е международен фестивал за дигитални изкуства, организиран от Националната художествена академия в София и Фондация „ДА ЛАБ“. Създаден през 2009 г., той представя съвременни художествени практики в областта на новите медии чрез изложби, пърформанси, прожекции и изследователски формати.
Десетото юбилейно издание на фестивала (2025) се провежда под темата „æŋˈzaɪəti (Тревожност): сигнали от един несигурен свят“ и включва мащабна програма от събития в различни пространства в София.
Фестивалът представя приблизително 14 изложби, както и 5 пърформанса, 5 прожекционни програми, лекции, презентации и уъркшопи, разположени в над 15 локации в града.
Изложбената програма включва както самостоятелни и групови проекти на международни артисти, така и инсталации, видео и звукови среди, представени в галерии, музеи и алтернативни пространства. Част от изложбите продължават и извън основните фестивални дни, формирайки разширена програма.
Доротея Долиншек (Словения)
Доротея Долиншек е художничка, базирана в Любляна. Завършва бакалавърска степен по живопис в Accademia di Belle Arti di Venezia и в момента следва магистратура в Академията за изящни изкуства и дизайн в Любляна, в катедра „Видео и нови медии“. Практиката ѝ изследва пресечната точка между екология и технологии, като се фокусира върху екстремни среди — особено космическото пространство — поставени в контраст с дълбоката екологична криза на Земята. Участвала е в изложби както на местно, така и на международно ниво, включително в Kapelica Gallery (Словения), Ars Electronica (Австрия), Музея за съвременно изкуство (Хърватия), 798 Cube (Китай) и други.
Biosymbiotic Exoskeleton
Biosymbiotic Exoskeleton представлява надуваем космически костюм, който позволява симбиотично съжителство в радикална извънземна среда с бактерии, гъби, археи и вируси, изграждащи човешкия микробиом. Костюмът се превръща в екология от организми, разчленявайки тялото на отделни части, за които могат да бъдат разработени специфични грижи и поддръжка с цел предотвратяване на дисбиоза, застрашаваща нормалното функциониране на организма.
Тялото, разглобено per partes, се превръща в организирана система, за която могат да се създадат условия на живот, различни от познатите на Земята, трансформирайки самите начини на съществуване. Чрез „обратен инженеринг“ на въображаема ситуация в космоса, в която човешкото тяло променя формата си, се правят проекции за възможностите за оцеляване на екологично променена планета. В тази перспектива тялото се мисли като мрежа от функции, ризоматично свързани между различни видове.
Микробиомът като орган играе ключова роля за оцеляването — не само в онтологичен, но и в дълбоко личен и интимен смисъл. Да бъдеш жив означава да съществуваш в симбиоза с нечовешки живи системи, които надхвърлят физическите граници на човешкото тяло.
Пиетро Лугаро и Алесандро Мак-Нели (Италия/Германия)
ACV (Алгоритмичен културен вандализъм)
Интерактивна инсталация, 2024
ACV (Алгоритмичен културен вандализъм) е изследователски проект, който изследва връзката между символичния език и алгоритмичната манипулация. Проектът разглежда поведението на културните символи в рамките на техническите системи, като проследява напрежението между знак и значение.
Инсталацията приканва посетителите да взаимодействат с роботизирана ръка, задвижвана от изкуствен интелект, обучен върху архив. В процес на съвместно действие се генерират прототипи на символи, които се движат към състояние на естетическа иманентност. Чрез този обмен между човека и машината псевдосимволите се появяват в непрекъснат цикъл, а границата между значим знак и случаен жест остава подвижна.
Актът на рисуване с друг интелект поражда моменти на двусмисленост и погрешно тълкуване, превръщайки се в същностна част от преживяването. Архивът и алгоритъмът са конструирани така, че да избягват интерпретацията, фокусирайки се единствено върху морфологията на знаците, без да им приписват значение. Този отказ функционира като форма на „разучаване“, отваряща пространство за спекулация, символно триене и нови режими на визуално мислене отвъд репрезентативната логика.
Пиетро Лугаро е художник с изследователски подход, който работи върху произхода на езика, диаграматиката и културната логика на драсканиците. Образован в Accademia di Belle Arti в Карара и Урбино, неговата практика се основава на постситуационистки методи и обхваща редакционен дизайн, компютърна естетика и лингвистични спекулации.
Алесандро Мак-Нели е изследовател в областта на изкуството, работещ с роботика, машинно обучение и визуални системи, управлявани от изкуствен интелект. С образование по архитектура (HTWG Konstanz), той завършва магистратура по Design & Computation в UdK/TU Berlin, където се фокусира върху медийната дидактика и педагогическия потенциал на ИИ.
Двамата са съоснователи на проекта ACV, отличен с наградата Ars Electronica Campus Prize (2024).
Instagram: @ptoire_ @mcalessandro
