Милко Павлов (р. 1956) е български художник, който живее и работи между Берлин и София. През 1961 г. семейството му се премества в столицата. През 1976 г. той решава да не кандидатства в Националната художествена академия и в периода 1978–1983 г. се обучава в частни художествени ателиета при различни преподаватели.
През 1983 г. участва за първи път в групова изложба на Съюза на българските художници с акварели и маслена живопис. През 1988 г. получава диплом от IV Международен конкурс за млади художници в София и създава първите си графични творби. От 1990 г. е член на Съюза на българските художници.
През 1991 г. е съосновател на „Клуб на вечно младия художник“ и започва работа с живописни обекти. Същата година получава стипендия ARTEST от фондация BINZ 39 в Цюрих и създава първите си картини с пясък. През 1993 г. работи по проект на фондация „Хайнрих Бьол“ в Кьолн, Германия, когато започва да създава произведения с хартиена пулпа и авторски книги.
В периода 1997–1998 г. е артист-резидент в Künstlerhäuser Worpswede в Германия, където създава първите си голямоформатни графитни фротажи върху хартия. През 1997 г. получава награда на Фондацията за подпомагане на изкуството в България за рисунка, както и награда от Tama Art University в Токио.
В периода 1999–2005 г. живее и работи между Бремен и София, когато започва да развива темата за т.нар. „незавършено бъдеще“, която постепенно се превръща в централна за неговата художествена практика. От 2008 г. живее и работи между Берлин и София.
През последните години участва в международни изложбени проекти, включително в груповата изложба “Illusive Places” в Pace Gallery, Сеул (2024). През 2025 г. представя самостоятелната изложба „Случайни срещи в добавено време“ в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство.
