„Зеро“ е едно ново поколение, което умишлено не поставя граници по отношение на използваните изразни средства. Това не е случайно, доколкото тъкмо през 80-те години можем да говорим за едновременното случване на живописни неоекспресионистични практики и концептуални стратегии, свързани с инсталацията, фотографията и хепънинга. Може би най-характерната черта на „Зеро“ се състои в липсата на „стил“, напълно в духа на едно постмодерно еклектично възприемане на изкуството като начин на свободно изразяване на човешката личност. Затова действията на групата могат да бъдат както колективни, така и индивидуални – от стенописи до пърформанси. Не е случайна и нейната поява на Венецианското биенале през 2011 г., нещо което говори, че „Зеро“ (и в локален, и в международен план) вече че трябва да се разглежда като класика.