Проектът с латинското название SENSUS (лат. чувствен) сугестира от самото начало зрителя с дълбочината на пространствените хоризонти, уловени от камерата на авторката Гергана Мудова. Нейното име е познато на широката публика от мащабните изложби, които тя организира последните години в България на световни водещи имена във фотографията, но самата тя е забележителен артист. Факт, може би не достатъчно популярен. Изложбата представя деветнадесет широкоформатни лимитирани фотографии, избрани специално за изложбата. Експозицията разкрива една чувствена търсеща многопластова душевност на изтънчения артист.

За процеса на своята работа Гергана споделя:
“Фотографията е чувство. Тя е емоционален процес на разкриване, откриване и споделяне. Тайнството на черната стая, безпокойството и нетърпението, което изпитваме докато очакваме проявяването на негатива, въпросите, които си задаваме докато завърши процеса. Черната стая е утробата, в която може да се усамотим с мислите си, да разсъждаваме в пълна тъмнина, докато химичните процеси се разкриват изображенията. Фотографията е огледало на нашите възприятия. Лабораторията създава паралелна реалност, разкрива ни тайните на незрящите, учи ни да бъдем интуитивни и изключително прецизни. Фотографията е пътеводител на подсъзнанието. Тя е медиатор на нашето послание, който упражнява контрол върху фантазиите на зрителя.”
Гергана Мудова получава своето образование в Холандия в академията Вилем Де Кунинг, специалност “илюстрация”. Нейният творчески път минава и през Финландия, където тя открива вдъхновение за сюжети на повечето от настоящите си произведения в изложбата. Посветеността на Гергана Мудова е призвание, начин на живот и се случва с лекота като самото дишане...Тя ни споделя още:
“Фотографията ни дава лиценз да виждаме. Снимаме със сърцето и съзнанието си, камерата е само инструмент. Тя е ловец на действителността, тя е механичната утроба на образа, уредът, който ни позволява да документираме поразителни изображения. Фотографията е действително излъчване, пряка луминесценция на изчезналото, която дава възможност да се симулира събитие. Снимката е не само резултат от сблъсъка на събитието и фотографа. Актът на снимане е събитие и то дава изключителни права – да виждаш или да пренебрегнеш случващото се.

Гледната точка събира зрителя и фотографа в едно. Обективът чертае границите на възприемането, определя позицията, от която може да виждаме и линията след, която може да си представим изчезналото и да започнем диалог с публиката. Фотографията има силата да шокира или идеализира, да създава усещане за носталгия, която размива представата за време и пространство, реалност и фантазия. Тя е илюзия, с която създаваме нашия личен свят.

Скоростта на погледа преминава през блендата създавайки огледални образи. Място с тъмна и спокойна вода, контури размити в атомен нюанс. Проникващо сияние през равни въздушни тоновете премрежено в мъгла, се разтваря в спектър от тъмни цветове. Изпарения филтрирани в златисти отблясъци, проникват през атмосферата и поляризират изображението. Илюзията е хваната в кутията на въображението ни.

Фотографията е чувство. Тя е изразно средство за тези, които искат да споделят. “