Making more mistakes

 

Натан Перник (1980 г.) е роден в Кфар Мордекай (селскостопанско селище), завършва Академията за изкуство и дизайн в Бецалел в Йерусалим, прекарва 2 години (от 2002 до 2004 г.) в Ню Йорк като помощник на Марк Костаби, добре познат модернист, който, освен със самата култура, е известен с две неща: практически фабричния начин за правене на произведения на изкуството и политически неправилни изявления.Първото появяване на Перник като самостоятелен художник се случва през 2009 г., едва пет години след като се е завръща от САЩ, където участва във фестивала за ново изкуство в Тел Авив; по-късно същата година се появява в Националната портретна галерия в Лондон, като част от наградата BP Portrait. До този момент той се е превърнал в хипер-реалистичен художник, като визуалната прецизност на образите му се издига до тази на снимката.Хиперреалистичните портрети и израелските пустинни пейзажи представляват първата самостоятелна изложба на Перник, Откриващата декларация (2010 г.). Те са малко по-различни от по-късните му творби, но излъчват един вид спокойствие, близко до това на дзен будизма, там вече явно може да се види, този, който трябваше да се прояви по-ясно в следващите проекти на художника, и мокри джобове, фритатни чинии, замъглени лъжици, счупени клечки и други предмети, които са загубили функционалните си цели и се носят във вакуума на безвъздушното пространство.Разрушените обекти като метафора на човешкото съществуване не са нова тема нито в изкуството като цяло, нито особено в израелското изкуство. Друг израелски, хиперреалистът Еран Решеф, упражнява същата принуда, за да улови останките на стария Тел Авив. Тъй като Израел започва да се развива бързо, символите на изминалото време, нещата, които излизат от употреба, станават обект на размисъл за онези, които могат да си припомнят страната като малка провинциална държава. Но нервите на Перник са в оставянето на отражение извън техниката. Художникът трансформира поотделно всеки представен обект в сензорен елемент на неговия визуален език и анализира отношенията между тези единици и трите свята: реалния, въображаемия и символичния.Това е явление, което Джордж Батайл описва в своята лекция от 1948 г. "Сюрреалистичната религия: "В съвременния човек копнежът за мита е присъщ и ние трябва да добавим към това осъзнаване, че не можем да достигнем държавата, в която човек бъдете способни да създадете правилен мит. Тази липса на мит може да се окаже много по-вдъхновяваща за онзи, който го изпитва, отколкото тези митове от миналото. "Перник отменя липсата на митолог, като премества признаците на съществуване, тяхното значение е изгубено, в безвъздушни пространства, които са свързани само с неясна сянка. Ако тук се занимава с живопис на семантиката, това е връзката между знаците, в които са се трансформирали обектите и тяхното значение, а след това инсталацията поставя зрителя в пространството на прагматиката, това е връзката между знаците и техните потребители. Тази комбинация от медии изглежда прикрива опит за отговор на въпроса, поставен в заглавието на изложбата: какво ще стане, ако направим още една грешка, като разгледаме символ, който е загубил своята функционалност като крайна точка, какво ще стане, ако умората на материала е права и е първата стъпка към подновяване?