Преосмислена истина | Виктор Чучков-син

17.01-15.02.2025 г.
 
Куратори: Борис Мисирков, Георги Богданов
​
Не съм сигурен дали можем да се доверим напълно на една фотография като автентично представяне на човек или някакво събитие, тъй като всичко зависи от гледната точка на автора и контекста, в който е направена снимката. Всяка фотография може да бъде манипулирана по някакъв начин, може да насочи начина, по който я виждаме. Дори изборът на тема е намеса. Като цяло киното търси правдоподобни човешки преживявания или определени истини в рамките на параметрите на една история. Същото се случва и във фотографията. И все пак киното или фотографията могат дълбоко да ни преместят отвъд научните обяснения. Интересно е да се изследва каква е истинската истина зад един портрет, зад лице, зад момент в пространството и времето… Нещо, което „звучи вярно“ за зрителя. Може би това е силата на фотографията или на визуалните изкуства – недоизказаното – да бъде оставено на въображението на зрителя да запълни празнините, диалога – между различните моменти във времето.
 
Виктор Чучков
 
Повечето от фотографиите, са заснети по време на създаването на 18% Сиво, филм за български фотограф, който след загубата на любовта си тръгва на пътешествие от Великобритания през Европа към родината си, за да открие себе си и своето изкуство.
 
На фона на Европа след Брекзит, мрачни пейзажи и отчуждени индивиди, режисьорът и фотограф Виктор Чучков черпи от собствените си снимки и изследва уникалните възможности на фотографската среда, изследвайки акта на създаване, гледане и улавяне, как човек иска да бъде възприеман? Самопредставен? Как човек може да бъде автентичен? Може ли фотографията да помогне за заздравяването на раните? Да хармонизираме света около нас? Какво е автентично или наистина вярно?
 
Във фотографиите - Доля Гавански, Сузане Оуест, Рушен Видинлиев, Норман Болман, Йокей Емерс, Борис Ван Северен, Захари Бахаров